При изучаване на чужд език човек се фокусира върху построяването на изреченията си, отделяйки по-малко внимание на произношението, което е нормално в началото. Няма как при малък опит в говоренето доброто произношение да дойде изведнъж. Постепенно с натрупване на „говорни часове“ и увереност, общуването ни става по-свободно и точно когато нещата като че ли започват да се получават, осъзнаваме, че хората, за които английският е роден не ни разбират иначе правилно построените изречения и вярно произнесените думи. Моля, не се обезкуражавайте! В наша власт и напълно във възможностите ни е да се справим с това!
Ето няколко забавни и интересни факти за храната, които ще ви взривят. Надяваме се, че ще ви хареса…
2299 Прегледа | публикацията достига до вас чрез | Дом Градина РецептиГоворният ни апарат се настройва по определен начин поради силата на навика. Затова е важно да наблегнем на изграждането на нови навици при артикулиране на думите на чуждия език. Най-важните елементи на говорния апарат са следните:
Например произнесете думата пиле и забележете в какво положение са устните ви, докато артикулирате П. Те едва се докосват, нали така? Сега произнесете поле и отново обърнете внимание на положението на устните си, докато казвате П. Вече са малко по-плътно прилепнали. Когато произнасяме П в английски думи, трябва да се научим да го правим с ОЩЕ по-прилепнали устни и с лека аспирация (издишане, докато произнасяме звука). Трябва да се получи нещо като „пфу“! Опитайте с pop, pea [пии], park. Изговаряйте думите на глас, като специално се фокусирате на съгласните!
Има и други важни за образуването на звуковете фактори, но смятам че като за начало горните са най-съществените, на които трябва да се обърне внимание в началото.
По мои наблюдения езиковият слух на британците не е особено добре развит и причината е съвсем тривиална – на тях не им се налага да учат чужди езици. Това в никакъв случай не е критика, а факт с който ние трябва да се съобразим. В началото на ученето на езика, ще ви се струва много по-лесно да се разберете с не британец, но веднъж придобили навиците и надобрели, ще бъдете в положението на горките британци – да ви бъде изпитание да разберете какво ви казват на английски хората от други националности.
Същото важи за всеки език, разбира се и следващата случка добре илюстрира какво имам предвид.
Беше в годините, когато в България имаше много виетнамци и кубинци. Правеха им интензивно езиково обучение и макар да пишеха много добре на български, говореха доста неразбираем и развален български.
Тогава чаках приятели за среща, а до мен кубинец и виетнамец вече се бяха явили на тяхната си среща и задълбочено обсъждаха нещо. Не съм искала да ги подслушвам, но бяха близо ги чувах, че си общуваха на някакъв език и се разбираха чудесно. Дори започнаха да се шегуват и да се смеят! Стана ми чудно какъв ли можеше да е общият език помежду им, който не звучеше като английски. Заслушах се по-внимателно, но пак не разбирах нищо! Накрая започнах да подслушвам и след доста усилия установих, че те всъщност си говореха на силно развален български!
В последствие подобни ситуации ми се случваха и с учениците и курсистите ми. Докато осъзная какво са искали да кажат, заради странния словоред или произношение, те помежду си вече се бяха разбрали и отминали на следващата тема.
Сигурна съм, че всеки може да разкаже някаква подобна комична ситуация, но да се върнем на сериозното. Ще се спра на няколко важни разлики в говорните навици, които специално ние, българите, трябва да имаме предвид при изучаването на английски:
Вече се спрях накратко на този въпрос, но запомнете: англичаните не чуват съгласните, когато не са произнесени експлозивно. Така е нагоден слухът им. Нашият говор пък е настроен да произнасяме съгласните по-вяло.
Ако произнесем например думата pencil с П както в български език, англичаните няма да чуят нашето П. Ще се досетят какво им казваме по останалата част от думата. Затова набивайте на съгласните и ги произнасяйте отчетливо.
Обърнете специално внимание как произнасяте B, D, F, G, H, K, L, M, N, P, R, S, T, V, Z. Влагайте много повече енергия, отколкото в български.
Може да ви се струва, че нямате толкова време да се „нагласите“ да кажете думата по този начин, но не е така. Като цяло англичаните говорят много по-бавно и много по-отчетливо от нас, нищо че в началото ще ви се струва, че са бързо говорещи. По-бавният им говор ги прави и доста търпеливи слушатели. Освен това, правят и дълги паузи между изреченията си. Често пъти мислим, че събеседникът ни се е изказал и се впускаме да му отговаряме, с което обаче го прекъсваме. Така че убедете се, че човекът срещу вас е завършил мисълта си.
Друга причина англичаните да ни разбират трудно е че в българския дължината на гласните няма смислоразличителна функция. Нашите гласни са къси. Затова и на много сънародници удължаването на гласни им се струва като излишно лигавене. Това обаче не е така и наистина трябва много да се внимава. Класическият пример full и fool, с който започват всички курсове по английски е добра илюстрация. Full, произнесено [фул] означава пълен (с нещо), докато fool [фуул] е глупак. Разбира се невинаги се получават двойки думи с къса и дълга съгласна, които да доведат до объркване, но удължаването трябва да се спазва. Обратният проблем е прекаленото удължаване. Веднъж осъзнали, че трябва да удължаваме гласните, започваме да провлачваме когато трябва и не трябва. Същото като залепянето на окончанието –ing към почти всички глаголи – един друг често срещан проблем, но това е за друг раздел от граматиката.
В български език действа закон за обеззвучаване на звучни съгласни в края на думата. Т.е. пишем поД, но произнасяме поТ и така е правилното. Също друГ – друК, въВ – въФ. Нашите правоговорна норми са такива и говорният ни апарат е влязъл в навика да работи като винаги обеззвучава в края на думата б, в, г, д, ж, з, правейки ги да звучат като п, ф, к, т, ш, с. Ето защо трябва да полагаме специални усилия при произнасянето на думи като rob [роБ], dog [доГ], five [файВ], god [гоД], cars [кааЗ] и т.н.
Ако е по-лесно, нека да мислим за интонацията като за мелодия или за начина, по който ще „изпеем“ мисълта си на дадения език. Дори метафората ми да ви се стори странна, нещата се свеждат точно до музикалност. Забелязала съм колко по-бързо и лесно усвояват езика музиканти и певци и хора, които се занимават с музика. Причината е че са развили слуха си повече от нас и са си култивирали по-добра слухова памет. Ние също можем да си помогнем, като слушаме колкото се може повече и то по двата начина – осъзнато, наблюдавайки как говорят другите, но също и пропускайки чутото покрай ушите си. Чрез втория метод се натрупват готови фрази в подсъзнанието ни. Отново въпрос на тренинг е да си ги изискаме и използваме.
Запомнете, че всичко може да се научи и постигне!
Зависи единствено от нас!
Професионални писмени преводи
07411 747 803
http://translations.bright-and-sparkling.co.uk/
През последните няколко години пазарите на употребявани автомобили се сблъскаха с проблеми, тъй като кризата с полупроводниците компрометира…
1019 Прегледа | публикацията достига до вас чрез | БГ Вестник ЛондонСлед като натиснете бутона "Абонирай ме" ще Ви бъде изпратено писмо с връзка за потвърждение.
Доставя се чрез Гугъл FeedBurner
Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?
БГ Медия Лондон е млада, динамично развиваща се, полезна и различна глобална дигитална, мултиплатформена кросмедия от и зa Българите в Лондон.
