6 признака на глупака

equalizer 2444 Прегледа | Коментари

Глупостта прилича на заразна болест, предупреждава още Шекспир, затова е много важно да избирате обкръжението си.

Но как да разберем кого е нужно да избягваме и дали е необходимо в крайна сметка?



Нека първо уточним в какво именно се проявява глупостта и как тя може да ни попречи да получаваме удоволствие от живота, но и да превърне в ад живота и на самия глупак. Вижте как да различите глупака от умния.

И внимавайте за уловката в края на текста…

1. Глупакът говори само за себе си

Всяко общуване, по подразбиране, предполага диалог. И за зрелия човек това означава обмен на информация. Обмен, а не досадна бъбривост, тип логорея. Разбира се, че се случва човек да иска да изкаже всичко, което се е стаило в душата му. Но ако става дума за патологично соло, когато събеседникът е наврян в ъгъла и задушен, не може да каже и една дума, значи си имаме работа с глупак. Не, това не е нарцистичната личност, а именно глупак, защото не е разбрал, че умението да слушаш е един от най-важните ресурси при придобиването на жизнен опит, и е най-важното качество в приятелското общуване.

2. Много хора, но един непременно крещи

Веднага уточняваме, има случаи на особи с крещяща харизма – но тогава не възникват въпроси от рода на „А дали не е просто глупак?“. Не говорим за тях, а за онези, неособено умни хора, които често заменят интензивното си присъствие с отсъствие на дълбочина и смисъл. Представете си: ресторант, приглушена светлина, хората си общуват, някои дори са на романтична среща. И на фона на този уютен шум – гръмогласна дама разказва подробностите от личния си живот. Вече никой от присъстващите не може да излезе от драмата ѝ.

Правилата на етикета, както и инструкциите за употреба на чайника са измислени, за да ни защитят от глупаци и от демонстрацията на глупака в нас. Ние не искаме да слушаме глупостите на дамата в ресторанта… Но нашият мозък така е устроен, че да обръщаме внимание на силните звуци, резките движения – от еволюционна гледна точка от тази способност зависи животът ни. Напуснете ресторанта, спасете живота си.

3. Глупакът игнорира нуждите на събеседника

Интересно ли му е? Дали не е уморен? Вероятно иска да си тръгне, но не може да намери подходящата пауза за това? Глупакът заема цялото пространство със своята особа. Особено сложно е за деликатните хора, които се притесняват да не бъдат неуместни, ако решат да прекъснат глупака. Отсъствието на потребност от обратна връзка говори за инфантилна увереност в собствената правота. Такива събеседници приличат на все още ненадарените с емпатия деца, които не могат да разберат, че майка им е изтощена да ги носи на ръцете си 10 километра. Така и те от една страна дават да се разбере: „Ако нещо не ти харесва, просто кажи“. А от друга – „Само пробвай да го сториш, и ще видиш“. В такива случаи войната е обречена.

4. Глупакът се бои от всичко

Глупаците са в постоянно търсене на зоната на безопасност. Но това търсене и комфортът пречат на еволюцията. Всяко живо същество, което притежава достатъчен коефициент на интелигентност, търси развитие и начин да се договори със собствените си страхове, или пък да потърси помощ за това. Глупаво е да позволим на страховете да дирижират живота ни. Има и обратна страна на медала – когато човек се хвърля в битка, без да прецени рисковете и без да ги съпостави със своите сили. Колко глупости са извършени от такъв кураж! Но тези „конници без глава“ са по-симпатични, отколкото онези, които се страхуват от всичко. Извършвайки някакво действие човек придобива опит, дори и негативен, учи се. А какъв опит и мъдрост от човек, който остава затворен зад четири стени и от скука експериментира само търсенето на различни телевизионни канали?

5. Глупакът не се съмнява в себе си

Това е венецът на глупостта. Само погледнете в която и да е научна област, как се менят представите с течение на времето. Нещо е било считано за неоспоримо, но ново откритие обръща цялата система на знанието. И някой трябва да помисли, но глупакът отказва. Това ригидно мислене, когато човек не умее да бъде гъвкав и да приема нови знания, е магистралата към Алцхаймер. Така говорят съвременните изследвания, но кой знае, може и да има нови открития…

6. Глупакът дели нещата на черни и бели

Категоричността на мисленето, на принципите, на вярванията, издигната до инат – е още един признак на глупостта. Да пропуснеш завоя си е топографски кретенизъм и оставаш такъв до края на живота си. Струва ли си? Да не признаваш полутонове, особеностите на контекста и ситуацията – това не е свойствено на умните хора.

И накрая… Този текст е пример точно за такова разделение. Да делиш хората на глупави и умни е много глупаво. Всеки човек има своя история и свой опит, които са го довели до това в един етап от живота си да говори само за себе си, да не слуша събеседниците си или пък да се окаже в плен на страховете си. Всеки от нас може да се държи като глупак. Важно е да го разпознаем в себе си и другите, за да може да се справим с него. Ако разпознаваме глупавите си мисли и постъпки, никога няма да оглупеем, нали?

Галина Чолакова

http://www.tialoto.bg/

Стани наш фен във Facebook

Намерете ни в Google+

Коментирай с Фейсбук

Реклама

Популярно в Англия

Чети новия брой на БГ ВЕСТНИК

Сходно съдържание

web БГ Медия Лондон - Актуални новини за Великобритания и Лондон, безплатни обяви в Англия, вестници и списания в Англия