Историята на холивудската руса амбиция спокойно може да бъде разгледана като съвременен вариант на приказка за Пепеляшка, тъй като преди славата да я връхлети с пълна сила,

изстрелвайки голяма част от стотиците ѝ песни на върха на различни класации, гласовитата певица, завладяла и кино екрана, е живяла в лишения. Всъщност семейството ѝ е толкова бедно, че се налага баща ѝ да плати на доктора, който я изражда, с чувал царевично брашно…

Но преди да стигнем до този момент, важно е да отбележим, че днес изпълнителката на „Jolene“,

обиколила в миналото фантазиите на мъжете по цял свят, празнува своя 75-и рожден ден. Любопитна подробност е, че запитана в свое интервю преди една година какво иска да направи на настоящия си личен празник, тя отговаря, че би желала отново да позира за корицата на мъжката библия – „Playboy“, при това облечена в провокативното заешко костюмче, с което позира за списанието преди 43 години – през 1978 г.

Тогава, обръщайки се към всички онези хора, твърдящи, че вече е дошъл мигът, в който трябва да се оттегли от сцената, тя каза, че пенсионирането не попада в плановете ѝ. Нещо повече, Партън обясни, че дори на 90-годишна възраст се вижда под светлините на прожекторите. Тя признава, че си е правила „почти всички възможни корекции“ и на това дължи неувяхващия си вид.

Един от плюсовете ми е, че имам специфичен вид. Приличам малко на героиня от комикс, а те не остаряват много. След 16 г. вероятно ще изглеждам все така, само че с по-плътен грим и още по-голяма прическа„, шегува се кръстницата на Майли Сайръс.

Сега, за да отбележим подобаващо личния ѝ празник, ще си припомним нейната история, описана от звездата в автобиографичната ѝ книга през 1994 г. – „Моят живот и други незавършени дела“.

И така, започваме отначало, превъртайки лентата до 19 януари 1946 г., когато Доли Ребека Партън се ражда в малката едностайна колиба, разположена на брега на река Литъл Пиджън в горите до Силвървил, намиращи се в подножието на планините Грейт Смоки Маунтинс, щата Тенеси…

Тя е четвъртото от общо 12-те деца на Ави Каролайн и Робърт Лий Партън, които губят сина си Лари скоро след раждането му през 1955, когато бъдещата знаменитост е едва на 9 г. Баща ѝ, когото всички наричат Лий, първоначално работи като събирач на тютюн, а по-късно става производител, стопанисвайки собствена тютюнева ферма, която обаче е толкова малка, че приходите от нея са нищожни. Затова, опитвайки се да подсигури семейството си, често му се налага да извършва тежък физически труд по строителните обекти в града.

Доли със семейството си

Майка ѝ пък е домакиня, която всеотдайно се грижи за многобройните си наследници и поддържа изряден ред в къщата им, въпреки проблемите със здравословното си състояние, дошли след 12-те ѝ бременности. Като дъщеря на проповедник, Ави редовно води децата си на църква, а освен това често им пее фолклорни песни от района, с които ги забавлява, тъй като в дома им няма електричество, нито пък водопровод.

Повечето хора обясняват, че са израснали в двустайно жилище с баня, а ние имахме едностайна барака и пътека, по която тичахме с кофите, за да напълним вода от реката, когато ни бе нужна. Нямахме и електричество, затова събирахме светулки в буркан, който поставяхме до леглото„, спомня си певицата.

Тя не се срамува да признае, че по онова време фамилията им е била на прага на мизерията и дори откровено заявява, че баща ѝ е платил с царевично брашно, вместо с пари, на лекаря, който помогнал за появата ѝ на този свят.

Въпреки тежките дни, прекарани в скромното им жилище, то има толкова голяма сантиментална стойност за нея, че през 80-те години на миналия век Доли не само го купува отново, но освен това плаща милиони за ремонта му, запазвайки обаче неговата семпла визия.

Исках да изглежда така, сякаш съм вложила не повече от 50 долара! Ето защо направих банята в отделна постройка, все едно е съвсем обикновена външна тоалетна„, разказва тя.

Когато става на 6 г., семейството ѝ успява да напусне скромната барака, която е прекалено тясна за всички, и се мести в далеч по-голяма ферма с обграждаща я живописна природа, вдъхновила я през 70-те да напише песента „Tennessee Mountain Home“. Всъщност любовта ѝ към музиката се появява именно в този период. Първите ѝ певчески изяви са в църквата, където служи дядо ѝ, след което започва да свири на китара, направена с подръчни материали, докато 2 години по-късно нейният чичо не ѝ купува истинска.

Талантът на момичето е абсолютно безапелационен, именно до това мнение стига всеки, чул изпълненията ѝ поне веднъж. Ето защо не е никак чудно, че още като дете започва да се появява в различни радио и телевизионни програми, излъчвани в района на Източен Тенеси. Например, на 10 г. участва в шоуто „Cas Walker“ по радио WIVK и WBIR-TV. Благодарение на дебютния си запис „Puppy Love“, продуциран от малкия лейбъл „Goldband Records“, тя се озовава на седмичния концерт за американска кънтри музика „Grand Ole Opry“, провеждащ се в град Нешвил. Точно там се запознава с Джони Кеш, който е първото ѝ голямо увлечение.

Тогава разбрах какво е сексуално привличане, въпреки че бях малка… Той бе страшно секси, нищо че имаше тик, каращ го постоянно да вдига едното си рамо. Определено ми въздейства„, разказва Партън.

След изявата ѝ, изправила я за първи път пред многобройна публика, която остава очарована от представянето ѝ, носителят на „Грами“ лично отива при нея зад кулисите, насърчавайки я да не спира да се бори за мечтите си, доверявайки се на собствената си интуиция, а Доли се вслушва в съвета му. Още на следващия ден, след като завършва гимназията, тя се мести в Нешвил и не след дълго подписва договор с „Combine Publishing“, но не като изпълнител, както биха предположили мнозина, а като автор на песни. За повечето текстове ѝ помага нейният чичо Бил Оуенс, същият, който навремето ѝ подарява първата китара. Двамата създават „Put It Off Until Tomorrow“, изпята от Бил Филипс, и „Fuel to the Flame“ на Скитър Дейвис (съответно през 1966 г. и 1967 г.), които веднага се озовават в топ 10 на музикалните класации в САЩ.

Когато навършва 19 г., Партън става част от компанията „Monument Records“, която, въпреки протестите на блондинката, се опитва да я наложи като поп певица. През съвместната им работа създават редица сингли, но единственият, който добива популярност, макар и малка, е „Happy, Happy Birthday Baby“. Въпреки това той не успява да влезе в чарта Hot 100 на Billboard.

Тогава Доли отново се опитва да убеди студиото, че правилният ход е да смени стила, насочвайки се към кънтри музиката, която е нейната истинска страст, но за втори път среща отказ. Продуцентите смятат, че това ще бъде грешка, тъй като гласът ѝ е прекалено специфичен, а вибратото, с което пее, няма да подхожда на жанра. Едва когато написаната от нея „Put It Off Until Tomorrow“ се изкачва до шестата позиция в класациите на Америка, от „Monument Records“ отстъпват, давайки ѝ разрешение да запише кънтри сингъла „Dumb Blonde“, заел 24-то място в чартовете, последван от „Something Fishy“, стигнал до номер 17. И двете песни са включени в дебютния ѝ албум „Hello, I“m Dolly“.

През 1966 г. тя се омъжва за бизнесмена Карл Дийн, когото среща 2 години преди това, когато той уж случайно спира автомобила си до нея в горещ летен ден, за да я предупреди, че може да ѝ прилошее, разхождайки се по жегата. Истината е, че той отбива, защото я харесва в първия миг, в който я вижда на улицата, и още тогава си казва, че някой ден тя ще бъде негова съпруга. На сватбата им присъства единствено майка ѝ, която шие булчинската ѝ рокля.

И въпреки че Партън е известна в средите с флиртовете си, тя ги определя като безобидни закачки, тъй като сърцето ѝ принадлежи само на един мъж.

Не се залъгвайте от поведението ми, досега не съм срещнала някой, който може да заеме неговото място в живота и сърцето ми„, каза тя на 50-годишниния юбилей от сватбата им, през който двамата подновяват брачните си обети.

За съжаление обаче, макар силната им любов един към друг, съдбата не дарява съпрузите с наследници поради сериозни гинекологични проблеми, които блондинката пренебрегва в продължение на години. През 1982 г. обаче ѝ се налага да постъпи в болница в Ню Йорк след шоу в Индианаполис, две лета по-късно претърпява и частична хистеректомия заради ендометриоза. След операцията тя не може повече да зачене.

Доли и съпругът ѝ Карл Дийн

През 1967 г. кънтри певецът и артист Потрът Вагонер я кани да се присъедини към неговото пътуващо седмично шоу, излъчвано по телевизията, заемайки мястото на напусналата екипа му певица Норма Джийн. В началото обаче публиката не ободбрява Доли и често скандира в ефир името на предшественичката ѝ, но в крайна сметка водещият успява да накара хората да я приемат. Освен това той убеждава своя лейбъл „RCA Victor“ да я обвърже с договор, като дори записва дует с нея, носещ заглавието „The Last Thing on My Mind“, който всъщност е кавър на песента на Том Пакстън. Тази стъпка се оказва изключително успешна, тъй като в продължение на 6 г. песента попада в топ 10 на различни класации.

Първият самостоятелен сингъл на Партън е „Just because I’m a Woman“, той илиза през лятото на 1968 г., но не се увенчава със сериозен успех, каквато е съдбата и на следващите ѝ парчета. След разочарования, продължили 2 години, Вагонер, който основава музикална компания с колежката си, я убеждава да направи още един кавър, изпявайки свой вариант на „Mule Skinner Blues“ на Джими Роджърс. Оказва се, че този трик работи, а наградата е третото място в класациите на САЩ.

Славата я застига през 1973 г. с „Jolene“, напуснала границите на Съединените щати и покорила Обединеното кралство. След нея почти всяка песен на Доли се превръща в хит. Интересна подробност е, че звездата пише текста за червенокоса касиерка в банка, проявяваща интерес към съпруга ѝ.

Той често ходеше в при нея, защото се радваше на вниманието ѝ, а аз не спирах да го закачам по този повод. Превърна се в наша редовна шега – всеки път, когато той се отправяше на там, аз му казвах: Не мисля, че имаш чак толкова много пари, че да висиш толкова време в банката„, разказва през смях Доли в едно от по-късните си интервюта.

След 12 месеца се появява хитът ѝ „I Will Always Love You“… Да, точно така! Малцина си спомнят, че емблематичната песен от филма „Бодигард“, не е на Уинти Хюстън, а е кавър на сингъла, превърнал се в емблема на кариерата на Партън, чийто автор е самата тя. Веднага след появата си, баладата покорява класацията на „Billboard“, а през 1982 г. блондинката го презаписва за филма „The Best Little Whorehouse in Texas“, в който изпълнява една от главните роли.

Кратко след дебюта на парчето Елвис Пресли иска да му направи своя версия, защото е силно впечатлен от мелодията. Новината кара Доли да сподели огромното си вълнение с всички свои приятели, но ден преди Краля на рокендрола да посети звукозаписното студио, тя получава обаждане от мениджъра му, който ѝ казва, че Пресли не може да запише песен, на която не притежава поне половината от правата. Той се опитва да я убеди да се откаже от тях, но тя не е склонна да го направи.

Помислих си: „О, не! Тя вече е хит – нещо, което ще оставя след себе си, нещо, с което семейството ми ще ме помни“. Отказът ми нямаше нищо общо с Елвис и надявам се, че той е бил толкова разочарован, колкото бях аз. Просто сърце не ми даде да му препиша правата„, споделя тя пред Опра Уинфри.

Години по-късно Хюстън подготвя съвсем различна песен за романтичната драма, в която си партнира с Кевин Костнър, но впоследствие се разбира, че оригиналът на кавъра, който записва, ще бъде използван в друга лента. Тогава тя веднага иска да изпълни различен сингъл. В интерес на истината, благодарение на Костнър се взема важното решение. Точно той предлага „I Will Always Love You“ и дори съветва Уитни да изпълни първата ѝ част акапелно.

След като киното превръща Доли в световна знаменитост, посредством продукцията „От 9 до 5“ през 1980 г., в която си партнира с Лили Томлин и Джейн Фонда, в биографията ѝ се изсипва порой от професионални постижения, а едно от най-големите идва през 1987 г., когато получава награда „Грами“ за най-добро женско вокално изпълнение на кънтри музика за албума си „Here You Come Again“. Междувременно започва да се появява на малкия екран по телевизия CBS и NBC, където влиза в ролята на ко-водещ на специални музикални предавания. От този момент насам кариерата ѝ върви само нагоре, а с времето почитателите ѝ единствено нарастват. Днес тя е едно от най-емблематичните лица на американския шоубизнес – достижение, което е завоювала съвсем честно и справедливо, при това с много труд.

Интересни факти:

Доли има общо 7 статуетки „Грами“, 10 награди на Американската асоциация на кънтри музиката, 5 приза на Академията за кънтри музика, 3 Американски музикални награди, а името ѝ е увековечено в „Залата на славата на кънтри музиката“ през 1999 г. Освен това има 25 златни, платинени и мултиплатинени плочи в дискографията си и над 100 милиона продадени копия от сингли, албуми и компилации на физически носител и в дигитален вариант.

* * *

Наред с отличията, които е заслужила, тя държи 2 рекорда на Гинес – един за Най-често присъствие през последните десетилетия в топ 20 на класацията „Hot Country Songs“, както и най-много хитове в чарта „Hot Country Songs“, изпълнени от жена.

* * *

Опитвайки се да развие бизнеса в родното си място и да привлече колкото се може посетители в него, през 1986 г. тя открива там увеселителния парк „Dollywood“, който привлича повече от 1 милион души годишно. Любопитен момент обаче е, че тя самата никога не се е качвала на атракционите в комплекса.

Прилошава ми от височини и високи скорости. Освен това малко ме е страх, признавам. А и не искам да губя обувките си, или да развалям прическата си… Далеч по-склонна съм да оставя някой привлекателен мъж да ме разроши„, казва тя.

* * *

През 1996 г. се появява първият клониран бозайник – овцата Доли, която е кръстена на кънтри певицата. И понеже животното е клонирано от клетки на млечна жлеза, учените се спрели на името на звездата, просто защото не успели да се сетят за по-впечатляващ бюст от нейния.

* * *

Преди години, навръх Хелоуин, участва на конкурс, търсещ най-добрия неин двойник, и… отпада от надпреварата, при това преди да стигне до финала.

Сложих малко повече грим, преувеличавайки външния си вид, и се качих на сцената. Не спечелих… Дори не бях близо до победата„, спомня си през смях тя.

* * *

Партън неведнъж е била на турнета, но никога не е отсядала в хотел. Певицата предпочита да спи в своя автобус, където се помещава целият ѝ сценичен гардероб, вместо постоянно да стяга багажа си.

По-удобно е. Паркираме до бекстейджа, излизам готова, пея, а после се връщам в превозното средство и спя, пътувайки съм следващия концерт„, разказва Доли.

* * *

Неотдавна кънтри примата заяви, че би желала да умре на сцената и животът ѝ да завърши близо до публиката.

Как бих желала да си отида от този свят ли? Да падна мъртва по средата на песен, за предпочитане някоя, написана от мен самата!„, довери тя в свое интервю.



Партън допуска само една вероятност да намали ритъма. Това ще стане, ако някой ден съпругът ѝ почувства нужда от нейната помощ. Това важи и за останалите членове на нейното семейство. Тези хора винаги ще са приоритет за нея.