Как стриймингът промени музиката

      Публикувано на вторник, 14 януари , 2020      497 Прегледа     
Как стриймингът промени музиката

  • Мрежата

Българите в Лондон | Лондон Днес | Забелязано в Лондон

Ако трудно понасяте хитовите музикални изпълнения на съвременната естрада и се чудите защо днес песните „не са като едно време”, вече има отговор.

Сайтовете за стрийминг на видео и музика постепенно и неусетно са променили самата музика, твърдят музикални анализатори.






Сега изпълненията са по-къси, лишени от някои традиционни музикални елементи и клонящи към речитатив.

Някога един музикален продуцент, свързан с успеха на ABBA, бе казал в интервю, че за успеха на една песен е важно да има рефрен с приятна и лесна мелодия, която подтиква хората да си я затананикат. Днес обаче стриймингът драстично е променил начина, по който се „прави” съвременната масова музика. Мелодика и тананикане нямат никакво значение. Начинът на слушане е определил характеристиките на новите песни. Тези наблюдения споделят пред BBC Чарли Хардинг, автор на текстове, и Нейт Слоан, професор по музикология.

Докъм 2010-та двамата, според самите тях, са „непретенциозни” относно поп-музиката, която слушат. След това, по време на пътно пътуване, те чуват закачливата „Call Me Maybe” на Карли Рей Йепсен. Музикалните светила са поразени от начина, по който Йепсен изцяло разбива очакванията им за мелодия и аранжимент, създавайки усещане за „неудобна нервност”.

„Йепсен се колебае, преди да изпее първата дума от припева си – „Хей”, обясняват те. „Това е неочаквано, но много ефективно, някак сякаш тя събира смелост да каже своята реплика”. Цялата песен е изпълнена с неочаквани елементи и създава странно приятно напрежение с необичайните си музикални похвати. И ето така Хардинг и Слоан се оказват изкушени да анализират какво се е променило в популярната музика, за да звучи толкова странно за по-възрастните слушатели.

Няма припев

Повечето съвременни изпълнения нямат класическия припев, който сме свикнали да припяваме заедно с „радиото”. Това е едно от изненадващите открития на двамата музикални специалисти. Дали защото хората се смущават да си тананикат, докато вървят със слушалки в ушите по улиците и автобусите, или заради нещо друго – припевите са се видоизменили до степен на изчезване. Слушаш песен, гласът набира и набира, надгражда и надгражда и точно когато очакваш кулминацията, песента „хлътва” като черна дупка, потъва, сякаш изчезва – и човек остава с бодливото мравучкане от гъгнещия ритъм.

Скъсяване на времетраенето

Според проучвания на Quartz, средната дължина на една песен в Billboard Hot 100 е спаднала от 3:50 минути през 2013 г. до около 3:30 през 2018 г. – и тенденцията изглежда се ускорява. Миналата година Lil Nas X стана една от най-големите звезди на музиката, благодарение на своя хит „Old Town Road”, като тази песен е с дължина едва 1:52.

Промяната категорично се дължи на стрийминга. „Стрийминг услугите стимулират слушането на цяла песен, защото така изчисляват плащанията”, обяснява Слоан. „И ако слушате цялата песен, това увеличава вероятността тя да бъде поставена в плейлист”.

Освен това стрийминг услугите плащат на изпълнителите на база изпълнение – независимо колко дълго трае песента. Така всеки път, когато някой излъчва деветминутна песен, за него това генерира приход колкото едно триминутно изпълнение. Е, тогава не е изненадващо, че напоследък се появяват песни с дължина от порядъка на 1:45.

И не само това. Встъпителните части на песните вече са по-кратки. Ако изобщо ги има. Някои изобщо нямат встъпление. Няма го и затихването в края.

Пеене като говор

Хип-хопът стана популярен, няма съмнение, но все повече модерната музика става по-малко мелодична и набляга на говоренето – все повече изпълнители се посвещават на ритмичния каданс на рапа, често в мелодии, които се движат около един повтарящ се мотив.

Музикалните специалисти казват, че техниката придава на песните интимност и непосредственост – усеща се, че изпълнителят говори лично на своя слушател – и когато най-накрая певците извият глас в припева, това звучи като сноп слънчева светлина, внезапно пронизала затъмнена стая.

Внезапен хит

На 13 декември 2013 г. Бионсе слиса музикалната индустрия. Без предупреждение и без промоция тя пусна цял нов албум – придружен от 17 музикални видеоклипа. Три години по-късно го направи отново с Lemonade – визуален албум, който докосва личната й история и намеква, че съпругът й Джей Зи й е изневерил. Случайно или нарочно този запис е първата част на триптих, където въпросният Джей Зи отговаря в музикалното изпълнение, преди двойката да се сдобри и да пусне общ албум и да тръгне на турне под надслов „Всичко е любов”.

Внезапността е типична за новото поколение, свикнало да се люшва изведнъж във всеобщите залитания на „широката общественост”, каквото наблюдаваме ежедневно в социалните медии. Лично и професионално пък се преплитат.



Неизбежно останалата част от индустрията се възползва от модната тенденция, като Drake, Frank Ocean, U2, Риана и Solange изстреляха „изненадващи” албуми през втората половина на 2010-те. Този подход на внезапност работи при известно ниво на популярност на изпълнителите, но без съмнение е „пробив” в шумния свят на музиката днес, където всеки ден се появяват по 40 000 нови песни (в Spotify).

Етикети:
Категория Мрежата | 2020/01/14 последна редакция в 3:34 PM
Източник : Тех Нюз | Снимка : Google
498 Прегледа
Коментари Добави Коментар



БГ Медия - Медия за Българите в Лондон

Подобни публикации

Редакционният екип на  БГ Вестник Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в БГ Вестник Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки

Реклама
Реклама