Марио Трифонов: „Коледа и три клечки кибрит“

equalizer 1281 Прегледа | Коментари

23 декември 2017

„Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.“



Жак Превер

Нормално е точно в навечерието на подобен празник целият квартал, в който живееш да остане без ток. Ясно е защо! В подготовката на трапезата, всички готварски печки се опитват да заграбят за себе си колкото се може повече електроенергия и да задоволят своите стопани, за да могат да заслужат прозвището си на „домашно огнище“, поне по това време на годината. А се оказва, че както обикновено, горкото електричество не издържа на напрежението и безславно се предавa, оттегляйки се по своите жици и кабелчета в собственото си леговище, където да се зареди с нови сили. А на мен не ми остава нищо друго, освен да се разтърся за кибрит из тъмните помещения. Намирам един, а в него, за съжаление, има само три клечки…

Запалвам първата и в стаята ми изгрява Вярата.

Онази Вяра, за която Тома Аквински беше казал следното: „Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно щях да знам.“ Онази Вяра, с която, дори и да не знам, пак в тъмнината ще посрещна тази Коледа с убедеността, че тя ще бъде по-добра от всички досегашни. Защото, независимо дали вярваме или не вярваме в рождеството Му, в тази нощ винаги се ражда нещо ново, което очакваме с нетърпение и увереност…

Изгорялата клечка изгаря пръстите ми. Ред е на втората…

Драсвам я върху кутийката и пред мен просветлява, бавно изгрявайки, Надеждата. Онази надежда, за която Емили Дикинсън е написала, че „…е нещо хвърковато – то, кацайки в душата, те намира, и пее свойта песничка без думи, и никога не спира.“ Хайде, скъпа моя Надежда, моля те, на клечицата ми й остава още малко, долети докато все още може да видиш къде да кацнеш – точно при мен и запей в душата ми…

И от втората клечка не остана нищо, само късче овъглено дърво…

Остана ми само третата, а знам, че след като и тя изгори ще остана на тъмно, но, въпреки това, предпочитам да я запаля. И изведнъж – всичко наоколо се озарява от пламъка на Любовта. Онази Любов, за която свети апостол Павел говори на коринтяните: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява… А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

И най-странното е, че точно тази клечка не изгасва! Изведнъж до нея се появяват и другите две, които уж бяха се превърнали в пепел, а сега започват отново да горят… И до сутринта, до първите лъчи на Слънцето, не само ме топлят пламъците им, но и ме радват светлините на ВяратаНадеждата и Любовта, макар в квартала ни все така да няма ток…

inlife.bg

Стани наш фен във Facebook

Намерете ни в Google+

Коментирай с Фейсбук

Реклама

Популярно в Англия

Чети новия брой на БГ ВЕСТНИК

Сходно съдържание

web БГ Медия Лондон - Актуални новини за Великобритания и Лондон, безплатни обяви в Англия, вестници и списания в Англия