Предателство?! – предизборно, национално, европейско или НАТО-вско или фалшива новина

      Публикувано на събота, 6 март , 2021      1071 Прегледа     
Предателство?! – предизборно, национално, европейско или НАТО-вско или фалшива новина

  • БГ Вестник

Българите в Лондон | Лондон Днес | Забелязано в Лондон

Считаме за ноторно известно е, че за българските граждани не представлява трудност да четат статии, написани съгласно правописните и пунктуационни правила в Република северна Македония /РСМ/, а тези, които са изучавали и книжовен български език, само обогатяват езика си с български диалекти, говорими освен в Мизия, Стара планина, Тракия, Родопа планина, планините Странджа и Сакар, Добруджа, Средногорието и др., така и в Македония.
В тази връзка в plusinfo.mk се запознахме със статия Предлог за заедничка изјава на владите на Бојко Борисов и на Зоран Заев, от която е видно, че се подготвя съвместна декларация на правителствата на Република северна Македония и Република България.
Факт е, че в българските електронни медии не успяхме да открием информация, относно проекта на въпросния документ, поради, което информацията я намираме за непроверена, или същото – случайно – не е новина.
При условие, че въпросната медия е разпространила фалшива новина, Европейската комисия ще бъде сезирана, за да бъде включена интернет страницата в списъка на разпространители на неистински вести, но след отклонението, следва да обърне внимание на въпросната декларация.
Внимателният ѝ прочит, води до заключението, че българското правителство е на път да отстъпи от националните интереси, а вероятно и да не спази декларацията, приета от Народно събрание на Република България, извършвайки поредното национално предателство в историята на България.






Видно от текста на проекта, които е посочен най-долу, както на книжовен български език, така и изписан, съгласно правописните и пунктуационни правила в РСМ, се установява, че правителството на РСМ:
1. декларира, че основите на македонската държава са положени на Първата сесия на АСНОМ на 2 август 1944 г.;
2. заявява, че идеите за уникалността на македонския народ и за създаването на македонска държава имат по-дълъг исторически генезис, като били особено присъстващи през втората половина на 19 и първата половина на 20 век, по време на разпада на Османската империя;
3. счита дейността и делата на революционните организации, на революционерите и на възрожденците, че не са свързани с борите за българското национално обединение, а за създаването на автономна или независима македонска държава;
4. под формата на заявление, само отбелязва факта, че доминиращия разказ в официалната българска историография е, че създаването на македонската държава в края на Втората световна война, е политически проект на Комунистическия интернационал и югославските комунисти от Йосип Броз Тито, насочен срещу българските интерес;
5. декларира, че македонският език е кодифициран с Решението на първата сесия на АСНОМ от 2 август 1944 г. за въвеждането на македонския, като официален език в македонската държава, с Решение Президиум на АСНОМ от 5 май 1945 г. за македонската азбука и с официалното приемане на македонската орфография на 7 юни 1945 г.;
6. сочи, че македонският език е международно признат на Третата конференция на ООН за стандартизация на географските имена, проведена в Атина през 1977 г.;
7. декларира, че развитието на македонския език е процес, който продължава дълго време в историята и разчита на старославянския, за да се достигне до централномакедонския диалект, като народна основа, фонетичен правопис и лексикален фонд, който включва селекция от всички македонски диалекти;
8. само разбира, че в периода преди стандартизацията на – забележете – македонския литературен език, официалната и писмената употреба на българския език и азбука са били доминиращи, включително и различните диалектни форми, които произтичат от общите корени на двата езика;
9. отново само отбелязва господстващото повествование за българската лингвистика, според което официалният македонски език по произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална форма на българския език;
10. заявява, че му е известно, че най-важните възрожденци и революционери /б.а. – кои?/, които популяризират своите идеи и дейности за автономна или независима Македония, в края на 19 и началото на първата половина 20 век, действали под прекия патронаж на българската държава и/или Българската екзархия, като много от тях се обявили за българи;
11. твърди, че България, в периода на разпада на Османската империя, била само център, който позволявал и насърчавал революционерите, възрожденците и организациите да извършват дейности за развитието на чувството за Македония като отделна историческа, културна и езикова общност и за създаването на отделна, автономна или независима македонска държава, поради което тези образувания се наричат македонски /б.а. – по същата логика, може да сме благодарни на Йоспи Броз Тито за проведения Кървав Божник/;
12. декларира, че присъединяването на българската държава към Силите на Оста от 1 март 1941 г. до 8 септември 1944 г. и нейното участие в окупацията на част от територията на Кралство Югославия, покриваща територията на днешна Северна Македония, не е фашистка окупация;
13. ще насърчава всички държавни органи и частни субекти да избягват идентифицирането на термините „фашист“ с „българин“ в обидния контекст /б.а. – до кога?/;
14. отделно правителството на РСМ само декларира, че решително уважава и популяризира историческите факти, които недвусмислено показвали, че освобождението на Македония от фашисткия окупатор е дело на македонците, които през Втората световна война загубиха около 25 000 жертви в борбата, която завършила със създаването на македонски държавен суверенитет в рамките на югославската федерация;
15. правителството на РСМ отново – само – отбелязва, че доминиращите разкази на българската историография са, че българската държава в района на днешна Северна Македония е действувала като администрация, която отишла по призива на местното българско население /б.а. – кой ще призовава чужд да го управлява и защо българската държава, а не Кралство Сърбия?/;
16. правителството на РСМ отново декларира, че ще зачита и защитава човешките права на своите граждани, които се декларират като българи;
17. реципрочно правителството на РСМ е загрижено за гражданите на РСМ в България, които се декларират като македонци, е очаквало българското правителство да зачита и защитава техните човешки права.

Какво би се случило, при условие, че българското правителство подпише подобен документ?
Не много“ – само:
1. признава продуктът на интерсоциализма, югославския шувенизъм и геноцида срещу българите във Вардарска Македония, ведно с политиките, водени от Йосип Броз Тито, наречен „македонизъм“;
2. признава несъществуващия македонски език и допуска се, че неговия произход е от преди 1944 г. – 1945 г., като само е кодифициран в този период;
3. отрича се от борбите за национално обединение на българите през 19 век и 20 век;
4. признава югославския шувенизъм и водените политики на Йосип Броз Тито, ведно с геноцида срещу българите във Вардарска Македония, за правилни;
5. отрича се от хилядите български войни, паднали в борбата срещу хитлеро-фашизма, и ги прогласява за македонски;
6. оставя възможност за манипулиране на историческите истини факти, като се съгласява с обстоятелството, че същите само са известни на управляващите в РСМ, но без последните да ги признават;
7. съгласява се, че в Република България съществува македонско малцинство.

Въпроси няма нито към българските политици, нито към дипломацията.
Отговорите са много и са все неприятни, но слабостта им е убийствена и за Европейския съюз, и за Северноатлантическия алианс, предвид факта, че се допуска продукт на интерсоциализма, а последното лесно води до издигане в култ на поредната личност и последващо връщане в началото на 90-те години на 20-ти век.
С оглед на горезложеното, което се надяваме да се окаже все пак фалшива новина, както сме го заявявали и преди:
А те, истинските воеводи Яне Сандански, Гоце Делчев, Тодор Александров, генерал-лейтенант Александър Протогеров, Христо Чернопеев, Йонко Вапцаров, Ванче Михайлов и редица други, е добре за властимащите, че вече ги няма,… и за съжаление на цял народ.“
Най-показателни обаче остават думите на Тодор Александров, който показват истината за най-изстрадалите българи – македонците:

Който каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, а който каже че не съм българин, ще му отрежа главата!“

На следващо място, Ви предлагаме – освен интернет адреси на български език, съгласно правописните и пунктуационни правила в България и РСМ,– и възможен проект на съвместна декларация на правителствата на Република северна Македония и Република България, който отразява изцяло историческите истини и факти – Проектът.

Всичко гореизложено са – лични и субективни – мнения и виждания на автора.

На който не му допада гореизложеното, може сам да си прецени дали не е поредният политик или кандидат за такъв – безследно изчезнал между думите и делата си.

автор: адв. Николай Лалев


Категория БГ Вестник, България, Европа, Избори 2021, Лайф, Мрежата, Новини, Свят | 2021/03/06 последна редакция в 5:56 AM
Източник : | Снимка :
1072 Прегледа
Коментари Добави Коментар



БГ Медия - Медия за Българите в Лондон

Подобни публикации

Редакционният екип на  БГ Вестник Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в БГ Вестник Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки

Реклама