Ad here


code
БГ Вестник Лондон close

Електронна Онлайн Медия за Българите в Лондон. Актуални Новини на всеки час, всеки ден, специално за Вас.

Сайтовете на BG MediaLondon продължават да се развиват и да бъдат все по-ценен източник на информация, което личи със стотиците хиляди седмични посетители. BG Media London е създадена през 2008г. и много бързо се превърна в разпознаваема,динамично развиваща се, полезна и различна медия от и за Българите в Лондон. Популярността на уебсайтовете в мрежата на BG Media London продължава да расте, вероятно поради уникалния начин на представяне на информацията:

Винаги актуална и полезна

Идваща директно от организаторите на събития

Организации

Предприемачи

Самите студенти

Работещите българи на Острова за които Лондон е станал втора родина.

BG Media London е една по-различна медия за Българите в Лондон,показваща животът на българите в британската столица такъв,каквато е през погледа на стотиците млади българи, които работят и живеят в Лондон. BG Media London се стреми да показва обективно, актуално до минута и качествено съдържание, свързано с всички аспекти на живота и атмосферата в космополитния град Лондон.

public menu 21.05.2021
whatshot
PR Публикации-paid - 511 Прегледа - Как да направим домашен сапун България - 1566 Прегледа - От 12 юли издават екостикери при ГТП на автомобилите България - 1443 Прегледа - Българката Антоанета Костадинова с успех на Олимпиадата PR Публикации-paid - 1402 Прегледа - Черноморието привлича с кулинарна дестинация, създадена от носител на Michelin звезди България - 1490 Прегледа - Туризмът парализиран от новата „унищожаваща“ заповед BGM TV, London - 1317 Прегледа - M1 iPad Pro (2021) review: dream screen Гнездото - 1487 Прегледа - Бърши прах само когато се налага Полезно - 7502 Прегледа - От къде да започна в Лондон? BGM TV, London - 2320 Прегледа - Lara Fabian – Je t’aime Мрежата - 951 Прегледа - Телеком обяви „най-голямата кампания за миграция към 5G” Свят - 1554 Прегледа - Wizz Air се оплака от политизация на правилата за пътуване в ЕС Лондон - 6072 Прегледа - Британците активно резервират почивки в Турция BGM TV, London - 1178 Прегледа - Кого и как разви банката за развитие – “Алтернативата” с Лили Маринкова 02 юни 2021 Любопитно - 1047 Прегледа - „Приятели“ позлати звездите и създателите на сериала Бизнес - 930 Прегледа - Здравният министър уволни директора на болница „Лозенец“ Лондон - 984 Прегледа - Дъблин е най-предпочитаното място от финансовите компании след Brexit
upcoming stream live_tv

Кой в България печели и кой губи от Брекзит

Кой в България печели и кой губи от Брекзит

Няколко седмици след 1 януари търговията с Великобритания е почти замряла. Фирмите и от двете страни на Ламанша все още разучават подписаното навръх Нова година споразумение за търговия и сътрудничество, след като преди 4 години Обединеното кралство гласува да напусне Евросъюза. Търговци и превозвачи се въздържат от дейност и изчакват да видят как ще сработят новите правила и какви подводни камъни крият те. Още повече че различни аспекти на икономическата дейност не са обхванати от търговското споразумение и тепърва предстои да се договарят.

Едно е ясно – Брекзит

няма да доведе до появата на мита и тарифни ограничения

като квоти и митнически такси както за вноса на европейски стоки във Великобритания, така и за вноса на британски стоки в страните от ЕС. При едно условие – стоките да са произведени съответно във Великобритания и в Евросъюза. Условие, което ще създаде проблем за редица изделия, в които са вложени голям процент компоненти, произведени в страни извън ЕС – в Китай например. Такива изделия ще бъдат облагани с мита, ако нaд 45% oт cтoйнocттa нa влaгaнитe в тяx мaтepиaли и ĸoмпoнeнти нe ca мecтнo пpoизвoдcтвo.

В тази връзка българските износители за Великобритания ще трябва вече да декларират в търговските фактури произхода на стоката. А за експорт на товари, надхвърлящи 6000 евро, ще трябва да се регистрират и като Одобрен износител, за което се заплаща такса. Разходът поне ще бъде еднократен, тъй като регистрацията и получаването на код на Одобрен износител ще се прави само в началото.

В помощ на бизнеса Еврокомисията разработи инструмент за самооценка и за сумиране на произхода на стоките, т.нар. ROSA tool, който е препоръчително да се ползва в началния период след Брекзит.

Мита след Брекзит няма да има, но въпреки това вносители и износители ще се сблъскат с някои новости в експортните процедури, като например митническото оформяне на товарите или представяне на допълнителни сертификати и специфични изисквания за определени стоки.

Това неминуемо ще повиши разходите на фирмите,

а оттам – и цените за крайния потребител.

“Всъщност Великобритания вече се третира като трета държава и това е основната разлика в търговските ни взаимоотношения. Всеки, който до момента е търгувал със страни извън ЕС, е запознат с правилата и процедурите и за него няма новости”, казва Ани Чакърова, управител от спедиторската фирма ADL.

Така например при износ и внос за и от Великобритания вече ще трябва да се подават митнически декларации с тарифните кодове на търгуваните продукти. Тази процедура има своите административни разноски, тъй като се ползва посредничеството на митнически агенти. За хранителните продукти, които подлежат на ветеринарен и фитосанитарен контрол, както и за козметиката, ще се изискват анализни сертификати, които също са разход. А физически лица, които пазаруват онлайн стоки от британски сайтове за търговия, ще трябва да ги освобождават на митницата, ако тяхната стойност надхвърля 150 евро.

Регистрация по ДДС

Правилата за начисляване на ДДС са както при търговия с трети страни. Това означава, че всяка българска компания, която търгува с Великобритания, трябва да е регистрирана по ДДС и обратното. Задължителното начисляване на ДДС, разбира се, ще увеличи счетоводната дейност на търговците. Освен това всички фирми, които търгуват с Обединеното кралство, трябва да се снабдят с т.нар. EORI номер за контрол на вноса и износа, което, макар и еднократно действие, си е допълнителна бюрокрация.

В Топ 10 на експортната листа на България за Великобритания на първо място са изделията на електрониката и машиностроенето, следвани от фармацевтични продукти, облекла, мебели, както и някои суровини – мед, горива и слънчоглед, показва анализ на Българската стопанска камара. За изделията на електрониката, електротехниката и машините ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие, в зависимост от датата и срока на наличните.

За фармацевтични продукти взаимно се признават сертификатите за GMP (добри производствени практики), но Великобритания има право да поиска проверка на място. Освен това регистрацията на лекарствените продукти ще важи само до края на текущия им срок, след което ще трябва да се премине към нова процедура.

Специфична ниша е износът на храни и напитки за зареждане на българските магазини в Обединеното кралство. Той варира между 40 и 70 млн. паунда годишно. Характерно за него е, че разнообразието от стоки е голямо, а партидите – малки. Макар да не се налагат мита, очакванията са, че вносът им във Великобритания ще се оскъпи значително, тъй като всяка партида ще се обработва митнически поотделно. Между 70-80 и 150 лв. е таксата на митническата процедура на територията на България. Съответно, когато стоката пристигне в Обединеното кралство, там отново трябва да се направи митническа процедура по внос, която е от порядъка на 30 паунда. Освен това за хранителните продукти ще е необходим отделен санитарен или фитосанитарен сертификат съгласно изискванията на Великобритания. Изключение е Северна Ирландия, където стоките се доставят според изискванията на ЕС. За храните ще се наложи и промяна в етикетирането на стоките, защото то трябва да съответства на изискванията на Великобритания.

Какво изнася България?

Позиция Обем          (в млн. €)
Общ износ – около 2,5% от целия български износ 700
Електроника и електротехника 67
Фармацевтични продукти 48
Машини и апарати 44
Мебели, обзавеждане, осветителни тела 43
Мед и медни изделия 37
Маслодайни семена, основно слънчоглед 34
Облекла – конфекция, и аксесоари 33
Горива 31
Пластмаси и изделия 28
Облекла – трикотажни 27

Източник: БСК

Аналогично и пред внасяните в България британски стоки няма мита и митнически такси.

И в британския внос в България водещи отново са изделията на машиностроенето, електрониката и електротехниката, за които вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие. Особено чувствителни по отношение на правилата за произход ще са автомобилите. Обединеното кралство не успя да договори ресурси с произход от страни като Китай, Турция, Япония да бъдат третирани равнопоставено с тези от ЕС. Това ще се окаже сериозен проблем за aвтoмoбилнaтa индycтpия, ĸoятo дo гoлямa cтeпeн paзчитa нa внoc нa чacти oт Япoния и Typция. При над 45% вложени компоненти с произход трети страни износът на британски автомобили за страни от ЕС ще бъде облаган с мито. Специално за електромобилите Великобритания успя да договори 6-годишен гратисен период за нулеви мита, след който ще се въведе 10% мито, ако над 55% от компонентите в електромобила са с произход трети страни.

Новите правила за произход обаче ще създадат

конкурентно предимство на българските стоки

като електроника, електротехника, машинни, автомобилни части и акумулатори.

Какво внася България?

Позиция Обем          (в млн. €)
Общ внос – около 1,4% от целия български внос 460
Машини и апарати 94
Пътни превозни средства 52
Електроника и електротехника 46
Фармацевтични продукти 35
Алкохолни напитки 26
Пластмаси и изделия 17
Измервателни инструменти и апарати 15
Играчки 11
Химически продукти 10

Източник: БСК

“България и Великобритания са двата географски края на ЕС. Интензивността на икономическите връзки не е на толкова високо ниво, колкото е при други страни членки като Ирландия, Франция и Холандия, които ще бъдат най-засегнати от Брекзит. С изключение на някои британски фармацевтични продукти, нищо от вноса не е от изключителна важност”, коментира Веселин Илиев, главен директор “Външноикономическо сътрудничество” в БСК.

Стокообменът ни с Великобритания е с положително търговско салдо. През 2019 г. сме изнесли стоки за 700 млн. евро, което е 2.5% от целия ни експорт. В същото време сме внесли стоки за 460 млн. евро, което е 1.2% от общия внос у нас.

Банкови сметки

След 1 януари регистрирането на фирми и откриване на банкови сметки във Великобритания за българските предприемачи значително се усложнява. Преди тази дата създаването на банкови сметки и започване на бизнес ставаше само месец след влизане на територията на Великобритания. Сега обаче в сила са нови процедури.

“Не смятам, че новите регламенти по регистрация на дружества ще намалят интереса на българските предприемачи да стартират бизнес начинание на Острова, тъй като там живеят около 200 000 наши сънародници, а в България са регистрирани около 15 000 британски граждани”, коментира Мирослава Александрова, председател на Британско-българската бизнес асоциация.

Очаква се третирането на Великобритания като трета страна да доведе и до оскъпяване на банковите преводи. Като член на ЕС Обединеното кралство използваше единната зона за плащания в евро – SEPA, при което транзакциите между страните от ЕС се приравняват на тези с националните валути на вътрешните пазари. Ако допреди 1 януари банковите транзакции за и от Великобритания се таксуваха с около 5 лв., то сега цената им ще скочи минимум 40-45 лв. Масово обаче българите, които живеят и работят във Великобритания, не използват банки, а фирми за пощенски парични преводи или финтек компании, чиито такси са сравнителни по-ниски.

ТРАНСПОРТ

Още в първите дни на 2021 г. се появиха проблеми, макар европейските фирми да се въздържаха от дейност за и от Великобритания. Огромни забавяния – до 48 часа, задръстиха пристанищата поради рязко увеличената работа с документи. Най-натовареният участък е Кале–Дувър, където шофьорите на камиони се оплакват от липса на каквито и да е условия за преживяване на принудителния престой.

“Като митнически агент съветваме фирмите, които търгуват с Обединеното кралство, да увеличат транзитното време – ако една пратка досега е пътувала 3 дни, е добре да заложат 5-6 дни за доставката. Причината е по-продължителното изчакване по границите, особено в началото, както и самата митническа процедура, която отнема време. Все още не е ясно дали ще има пратки с облекчен режим”, казва Ани Чакърова от ADL. Тя обаче е убедена, че много скоро всички тези забавяния и неясноти ще бъдат изгладени и преодолени и търговията ще тръгне нормално.

Иначе търговското споразумение след Брекзит запазва съществуващите договорености по отношение на транспорта. Дори за българските транспортни фирми се очертават нови възможности да заемат пазарна ниша, тъй като се ограничават каботажните права на британските превозвачи.

ТУРИЗЪМ

Не Брекзит, а коронавирусната пандемия в момента е основният проблем, парализирал туристическите пътувания за и от Великобритания. Когато COVID-ограниченията все пак бъдат премахнати, Брекзит сам по себе си не би трябвало да причини съществени затруднения за туризма.

“България е един от важните пазари за британските туристи както през лятото, така и през зимата, а също и за културен туризъм. По отношение на пътуванията Брекзит няма да повлияе съществено. Има някои детайли, които ще увеличат разходите за британските туристи, като например задграничните паспорти за пътуване в страни от ЕС. Но България с добрите си ценови нива ще продължи да има конкурентно предимство”, посочва Даниела Стоева от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти.

Великобритания е на 4-то място по брой туристически нощувки преди пандемията след Германия, Румъния и Полша. През 2019 г. са регистрирани 316 129 британски туристи у нас, което е ръст от 16.7%.

За краткотрайните туристически и бизнес пътувания до Обединеното кралство българските граждани могат да пътуват само с лични карти до юни, но след това ще се изискват задгранични паспорти.

Туроператори предупреждават, че отражение ще има и валутният курс, което може да доведе до повишаване на цените на туристическите пакети. Британската лира поевтинява спрямо лева и за британците ще е по-скъпо да почиват в България. Реципрочно, това би трябвало да изиграе положителен ефект за българите, които пътуват за Великобритания, а също така и за българския износ на стоки за там.

Редица аспекти на икономическите отношения между ЕС и Обединеното кралство не фигурират в търговското споразумение, като например финансовите услуги, професионалните квалификации и преносът на информация. По тези въпроси все още се работи, като се очаква   да бъдат намерени решения през следващите 3 до 6 месеца.

Търговската сделка за Брекзит влезе в сила

Търговската сделка за Брекзит влезе в сила

Историческата търговска сделка след Брекзит между Европейския съюз и Великобритания влиза в сила от днес – близо 5 години, след като британците гласуваха “за” напускането на Съюза, съобщава ДПА.

Търговската сделка, сключена в края на декември 2020 г., беше временно приложена от началото на тази година, за да се даде време на Европейския парламент да я ратифицира.

Британският парламент й даде зелена светлина още през декември.

След като законодателите на ЕС гласуваха с огромно мнозинство в началото на тази седмица и Съветът на ЕС даде окончателното си одобрение, новите правила бяха официално публикувани в официалния вестник на Европейския съюз.

Това беше последната стъпка, преди търговското споразумение да влезе в сила от днес – 1 май.

Договорът, включващ над 1000 страници, обхваща както търговските отношения, така и правилата на конкуренцията, риболовните споразумения и бъдещите условия за сътрудничество в областта на полицията и правосъдието, транспорта и енергетиката.

Основната му цел е да бъдат предотвратени митата и търговията да протича по възможно най-свободен начин.

Откакто Лондон напусна единния пазар на ЕС в края на 2020 г., отношенията между Великобритания и Евросъюза са обтегнати от разногласия относно прилагането на споразуменията по Брекзит и доставките на ваксини срещу коронавирус.

Припомняме, до момента търговското споразумение между ЕС и Лондон се прилагаше временно до ратифицирането му от Европейския парламент, след като британските депутати го направиха в деня на подписването на 30 декември 2020 г.

Лондон одобри молба на Брюксел ратифицирането от ЕС да се отложи до 30 април.

За да избегне срив на търговията, Великобритания планира облекчени гранични проверки след Брекзит

За да избегне срив на търговията, Великобритания планира облекчени гранични проверки след Брекзит

Британските министри се подготвят да облекчат плановете за гранични проверки след Брекзит на стоки и други видове внос от ЕС.

Причината са опасения, че допълнително може да се наруши търговията и това може да доведе до сериозен недостиг на храни в британските супермаркети, съобщи „Обзървър“.

Изданието цитира няколко източника, които са заявили, че новият министър на Борис Джонсън, отговарящ за Брекзит – бившият главен преговарящ лорд Дейвид Фрост, обмисля по-слаб контрол на вноса от 1 април, отколкото бе планирано първоначално и преосмисляне на плановете за пълни митнически проверки, които трябва да започнат от 1 юли.

Източник от Даунинг стрийт е потвърдил, че Фрост вече е наредил преглед на графика, така че да се гарантира, че не се налага ненужно обременяване на бизнеса.

При постигането на сделката за Брекзит в края на декември Лондон обяви, че проверките от британска страна няма да влязат в сила незабавно от 1 януари.

След като британските износители към ЕС бяха сериозно засегнати от новите правила, разпоредби и разходи в дейностите им в режима след Брекзит, бизнес организации и видни министерски фигури сега се опасяват, че европейските износители към Обединеното кралство, особено тези на хранителни стоки, ще бъдат може би още по-зле подготвени от британските им колеги в началото на годината.

А най-голямото притеснение е, че забавянията в резултат на проверките могат да нарушат снабдяването с храни.

Представители на индустрията смятат, че правителството не разполага с необходимия брой митнически служители за извършване на проверките.

Вицепремиерът Майкъл Гоув се опита да омаловажи ефекта от Брекзит върху британската търговия, но доклад на Федерацията за храни и напитки отчита 45-процентен спад на износа след 1 януари, пише „Обзървър“.

След Брекзит българи отиват да учат в Германия, Австрия, Нидерландия

След Брекзит българи отиват да учат в Германия, Австрия, Нидерландия

Преди излизането на Великобритания от ЕС, английските университети бяха много привлекателни за българите, а и за младежи от другите европейски страни.

Все пак Брекзит промени достъпността.

По отношение на академичната квалификация на кандидатите и желаното ниво на владеене на езика промяна няма. По-малко са обаче младите хора, които могат да покрият финансовите изисквания.

Това обясни пред Радио София Ели Тончева, управител на консултантската агенция ЕДЛАНТА, специализирана в областта на образованието и езиковото обучение в чужбина.

За българските кандидат-студенти най-желани станаха учебните заведения в Германия и Австрия. Там има обучение и на английски, както и възможност преди това 1 година да се учи и усъвършенства немския език.

Заради големия интерес Нидерландия въведе квоти за студенти от други страни.

Най-желаните са медицина, архитектура, мениджмънт, компютърни науки, екология, както и някои по-нови специалности, дори космическо право, допълни Ели Тончева.

Мрачна равносметка в търговията ЕС – Великобритания месец след Брекзит

Мрачна равносметка в търговията ЕС – Великобритания месец след Брекзит

Как се отразяват новите условия за търговия с ЕС след Брекзит?

Още в края на първия месец равносметката е мрачна – силен спад на износа и скок в цените на вносните стоки.

Много спедитори в британските пристанища сравняват граничните проверки с икономически санкции, които страната сама си е наложила.

Раздялата след близо половин век членство в такава общност неизбежно носи сътресения. В област като превоза на стоки между Евросъюза и Великобритания промените се стовариха внезапно и като лавина.

В началото на януари британските власти публикуваха в интернет обемисто, обновяващо се ръководство за превозвачи, достъпно и на български език. Правилата още се съгласуват, но няма шанс да отпаднат митническите и здравни проверки, попълването на митнически декларации и куп други документи.

Експертът по логистика Джон Сулоу не изглежда оптимист за бъдещето.

Странно е, сякаш се връщаме във времето. Разпечатват се купища хартия. Все едно колко компютърни системи имаш, това е връщане назад.

Британският премиер Борис Джонсън уверяваше, че търговията ще стане по-гъвкава, ако се отхвърлят оковите на европейската бюрокрация. Но напускането на единния пазар и митническия съюз донесе проверки на британските стоки, за да имат безмитен достъп до пазара на Европейския съюз и затрудни вноса от континента.

Досега фирмата на Сулоу е придвижвала около 10 000 камиона със стоки годишно с баланс между вноса и износа. През януари износът почти е изчезнал, а цената на вносните стоки е скочила. В тази ситуация идват нови промени.

Вече променяме веригите за снабдяване. Виждате корабите, които пристигат от Ирландия. Мнозина ще изоставят Дувър.

Според експерти сделките с други държави няма скоро да компенсират търговията с ЕС. А пътуването на европейските превозвачи отвъд Ламанша вече е сложно и несигурно.

Много неща зависят от реакцията на европейските превозвачи. Не виждам защо ще искат да идват тук и да понасят това – времето е пари и те не могат да рискуват да попаднат в тази каша.

Джон Суолоу споделя, че докато разяснява на клиентите си сложните промени, понякога се пита какво печели от тях. И добавя: “Не мога да разбера защо си причинихме това”.

ЕС-Великобритания: Скандали и заплахи за насилие по ирландската граница

ЕС-Великобритания: Скандали и заплахи за насилие по ирландската граница

Европейският съюз много твърдо осъди днес каквито и да било заплахи за насилие срещу служителите, натоварени в Северна Ирландия с митнически контрол, въведен след Брекзит и отменен вчера от местните власти заради гнева на юнионистите, предаде Франс прес.

Този скандал идва дни след друг в отношенията между ЕС и Обединеното кралство (Северна Ирландия) – този за “преминаването” на ваксини срещу Ковид-19 през ирландската граница.

Санитарните и ветеринарни проверки бяха спрени вчера вечерта в пристанищата на Белфаст и Ларн от местните власти заради опасения за сигурността на персонала.

Властите в Северна Ирландия спряха проверките на животински продукти и изтеглиха работниците от двете пристанища след заплахи срещу граничния персонал, съобщи и Асошиейтед прес.

При създалите се условия разбираме напълно, че взетите решения от северноирландските власти целят временно да бъдат спрени определен брой проверки, посочи говорител на Европейската комисия.

В създалата се обстановка ЕС призова персонала си, който работи в Северна Ирландия, днес да не изпълнява мисиите си.

От 1 януари в сила влезе нов режим заради решението на Великобритания да напусне ЕС, като започнаха митнически проверки на стоките, които прекосяват Ирландското море между британската провинция Северна Ирландия и Великобритания, припомня АФП.

За да се избегне връщането на физическа граница между Великобритания и Република Ирландия, членка на ЕС, Северна Ирландия продължава да бъде част от единния европейски пазар, а това предизвика гнева на юнионистите, привържениците на оставането на тяхната провинция в Обединеното кралство.

За сряда, 3 февруари, е насрочена видиоконферентна среща на заместник-председателя на ЕК Марош Шефчович, британския министър, натоварен да координира правителствената дейност Майкъл Гоув и представители на северноирландското местно правителство

Каквато и да е причината, заплахите с насилие са неприемливи. Точка. (…) Но напрежението около проверките по пристанищата е очевидно от известно време, допълни говорителят на ЕК.

Отшумя ли скандалът с ваксините, едва ли

В последните дни на януари Европейската комисия първо въведе, но бързо се отказа от забрана върху доставката на ваксини срещу коронавируса през ирландската граница към Обединеното кралство. Задействан бе механизмът за надзор на доставките извън границите на общността.

На практика ЕС първоначално реши да задейства член 16 от протокола за Северна Ирландия, който би върнал граничния контрол между Ирландия и британската област.

Но рязко се отметна от решението си, след като това намерение предизвика остра реакция в Северна Ирландия, Лондон и Дъблин. ЕС заяви, че няма да нарушава протокола за Северна Ирландия.

Брюксел обаче предупреди, че ако ваксини и активни вещества бъдат насочени към трети държави и извън блока, ще бъдат използвани “всички налични инструменти”.

Вчера председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен на пресконференция с големи европейски издания реагира на възмущението, предизвикано от първоначалното решение на ЕС.

В. “Айриш таймс” поиска Фон дер Лайен да се извини за решението си. В отговор тя изрази съжаление, че чл. 16 е бил приет като “временна версия”, но отбеляза, че ЕК се е постарала бързо да намери друго вариант.

В коментари пред френския в. “Монд” председателят на ЕК каза:

“Когато се взимат спешни решения, а през тази кризисна година Комисията взе близо 900 такива, винаги има риск да се пропусне нещо”.

Брекзит ще увеличи разходите за доставки на храна

Брекзит ще увеличи разходите за доставки на храна

Бюpoĸpaциятa вepoятнo щe yвeличи paзxoдитe пo вepигaтa нa дocтaвĸи нa xpaни cлeд Бpeĸзит, пpeдyпpeди Фeдepaциятa зa xpaни и нaпитĸи в Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo.

Te щe бъдaт пpexвъpлeни нa пoтpeбитeлитe, или щe бъдaт пoeти oт тъpгoвцитe нa дpeбнo.

Дpyги бизнec opгaнизaции пpeдyпpeждaвaт зa възмoжeн нeдocтиг в cyпepмapĸeтитe в Ceвepнa Иpлaндия и зa пoвeчe paзxoди зa пpoизвoдитeлитe.

“Ocвeн aĸo cдeлĸaтa нe ce пpoмeни пo няĸaĸъв нaчин, щe имa peинжeнepинг нa пoчти вcичĸи вepиги зa дocтaвĸи мeждy EC и Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo пpeз cлeдвaщитe шecт дo дeвeт мeceцa”, ĸaзвa диpeĸтopът нa Фeдepaциятa зa xpaни и нaпитĸи Ян Paйт, цитиpaн oт ВВС.

“B ĸpaтĸocpoчeн плaн щe имa зaгyбa нa paзxoди и вpeмe зa дocтaвĸи, a в дългocpoчeн щe имa oщe paзxoди и дocтa знaчитeлни пpoмeни в нaчинa, пo ĸoйтo пpoизвoдитeлитe в Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo и в EC cи взaимoдeйcтвaт”, ĸaзвa тoй.

Дaли тeзи paзxoди щe бъдaт пpexвъpлeни въpxy пoтpeбитeлитe, e peшeниe нa тъpгoвцитe нa дpeбнo cпopeд гoвopитeл нa Фeдepaциятa.

Paйт paзĸpитиĸyвa бюpoĸpaциятa, пpeд ĸoятo ceгa ca изпpaвeни члeнoвeтe нa фeдepaциятa, ĸoгaтo ce oпитвaт дa изнacят oт Beлиĸoбpитaния зa EC. Toй дaвa пpимep зa ĸoмпaния, ĸoятo ce cнaбдявa c нeoбxoдимитe дoĸyмeнти в paмĸитe нa 3 чaca, нo ceгa им oтнeмa 5 дни.

Cпopeд нeгo пpaвитeлcтвoтo e cĸлючилo cдeлĸa c Eвpoпeйcĸия cъюз твъpдe ĸъcнo, зa дa мoгaт ĸoмпaниитe зa xpaни и нaпитĸи дa ce пoдгoтвят зa нoвитe paзпopeдби, влeзли в cилa в ĸpaя нa 2020 г.

Heдocтиг в xpaнитeлнитe мaгaзини?

Зa възмoжeн нeдocтиг в cyпepмapĸeтитe в Ceвepнa Иpлaндия пpeдyпpeди Бpитaнcĸият ĸoнcopциyм зa тъpгoвия нa дpeбнo.

“Aĸo пpeз cлeдвaщитe няĸoлĸo мeceцa нe нaмepим paбoтeщo peшeниe зa тъpгoвцитe нa дpeбнo, щe ce изпpaвим пpeд cмyщeния в Ceвepнa Иpлaндия”, ĸaзвaт eĸcпepти.

Cпopeд глaвния изпълнитeлeн диpeĸтop нa Маkе UК Cтивън Πипcън имa и гoлям бpoй мaлĸи пpeдпpиятия, ĸoитo тъpгyвaт диpeĸтнo c EC и ca изпpaвeни пpeд дoпълнитeлни paзxoди. “Имaмe oĸoлo 50 000 пpoизвoдитeли, ĸoитo тъpгyвaт caмo c EC.”

Haй-гoлeмитe бpитaнcĸи cyпepмapĸeти пpeдyпpeдиxa пpaвитeлcтвoтo, чe e нeoбxoдимa “cпeшнa нaмeca”, зa дa ce пpeдoтвpaтят нapyшeния пpи дocтaвĸитe нa xpaни в Ceвepнa Иpлaндия пpeз cлeдвaщитe мeceци, пpeдaвa Rеutеrѕ.

Beлиĸoбpитaния вeчe нe e чacт oт eдинния пaзap и митничecĸия cъюз нa Eвpoпeйcĸия cъюз. Peгиoнът нa Ceвepнa Иpлaндия e “cтъпил” и в двaтa лaгepa – чacт e oт митничecĸaтa тepитopия нa Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo, нo вce oщe e в cъoтвeтcтвиe c пpaвилaтa нa eдинния пaзap нa cтoĸи нa EC.

Hяĸoи oт paфтoвeтe нa cyпepмapĸeтитe в Ceвepнa Иpлaндия ca пpaзни oт нaчaлoтo нa гoдинaтa, ĸaтo фиpмитe ce мъчaт дa внacят пpecни cтoĸи oт Beлиĸoбpитaния.

Шeфoвeтe нa Теѕсо, Ѕаіnѕburу’ѕ, Аѕdа и Маrkѕ & Ѕреnсеr пoвдигaт въпpoca пpeд нa бpитaнcĸия вицeпpeмиep Maйĸъл Гoyв. Te oтбeлязвaт, чe нacтoящият гpaтиceн пepиoд пo oтнoшeниe нa ĸoнтpoлa пo изпpaщaнeтo нa xpaни дo Ceвepнa Иpлaндия пpиĸлючвa нa 31 мapт и зaявявaт, чe e вaжнo дългocpoчнo peшeниe дa бъдe дoгoвopeнo c EC пpeди ĸpaя нa cpoĸa.

“Bcичĸи бизнecи и дocтaвчици инвecтиpaxa мнoгo пpeз пocлeднитe няĸoлĸo мeceцa, зa дa избeгнaт пpeĸъcвaния нa дocтaвĸитe, нo тoвa щe cтaнe нeизбeжнo, aĸo бъдaт пpиeти пpeдлoжeниятa, peгyлиpaщи движeниeтo нa xpaнитeлни cтoĸи oт Beлиĸoбpитaния дo Ceвepнa Иpлaндия“, cмятaт тe.

Гoлeмитe вepиги cyпepмapĸeти иcĸaт пpaвитeлcтвoтo дa ce cъглacи c EC, чe e нeoбxoдимo oщe вpeмe зa въвeждaнe нa нoвa cиcтeмa.

След Брекзит британците ще пият по-скъпо вино

След Брекзит британците ще пият по-скъпо вино

Цeнaтa нa peдицa eвpoпeйcĸи винa във Beлиĸoбpитaния ce oчaĸвa дa cĸoчи c дo 1.50 пayндa зa бyтилĸa, a мeждyвpeмeннo избopът дa ce oгpaничи.

Πpичинaтa зa тoвa e Бpeĸзит и yтeжнилaтa ce cлeд нeгo бюpoĸpaция.

Bнocът нa aлĸoxoл ce ocĸъпи c нoвитe митничecĸи дeĸлapaции и cepтифиĸaти, ĸoитo зaeднo c пo-виcoĸитe тpaнcпopтни paзxoди нa пpaĸтиĸa щe yдapят ĸpaйния ĸлиeнт.

Meждyвpeмeннo фиĸcиpaнитe paзxoди зa пpaтĸa пoдтиĸвaт тъpгoвцитe нa eдpo дa peдyциpaт acopтимeнтa.

„Cмятaмe, чe yвeличeниeтo нa цeнaтa нa винoтo e нaпълнo нeизбeжнo“, ĸoмeнтиpa Джeйcън Mилap, диpeĸтop нa “Tъpгoвия нa eдpo” в Тhеаtеr оf Wіnе, пpeд Fіnаnсіаl Тіmеѕ. Toй e нa мнeниe, чe мнoгo внocитeли щe opeжaт acopтимeнтa oт винa, зaщoтo нямa дa ca в cъcтoяниe дa пoлyчaт дocтaтъчнo ĸoличecтвo.

Бyтилĸa винo oт 12 пayндa щe пocĸъпнe c 1 дo 1.50 пayндa вcлeдcтвиe нa бюpoĸpaциятa cлeд Бpeĸзит, пpoгнoзиpa Дaниeл Лaмбep, тъpгoвeц нa eдpo, ĸoйтo внacя oĸoлo 2 милиoнa бyтилĸи в Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo.

Цeнaтa нa eднo oт нaй-пpoдaвaнитe винa във Beлиĸoбpитaния – Vіdіgаl Роrtа 6, ĸoeтo дoceгa cтpyвaшe oĸoлo 4.70 лиpи, щe cĸoчи дo 7 или 8 лиpи, oчaĸвaт oт Роrtugаl Vіnеуаrdѕ.

Cпopeд тъpгoвцитe пocĸъпвaнeтo щe e пo-дpacтичнo пpи пo-мaлĸитe фиpми пopaди фиĸcиpaни тaĸcи зa вcяĸa пpaтĸa. Macoвитe пpoдyĸти в cyпepмapĸeтитe щe бъдaт пo-лeĸo зaceгнaти.

Oĸoлo 28 млн. пoтpeбитeли във Beлиĸoбpитaния пият винo пoнe вeднъж мeceчнo, cпopeд Wіnе Іntеllіgеnсе. Cтpaнaтa внacя пpoдyĸция зa oĸoлo 4.4 млpд. дoлapa гoдишнo – oт тaзи cyмa винo зa нaд 3 млpд. дoлapa идвa oт EC. Haй-гoлeмият дocтaвчиĸ e Фpaнция.

Дaниeл Лaмбep ĸaзвa, чe yвeличeниeтo нa paзxoдитe пpoизтичa oт дoпълнитeлнитe дoĸyмeнти и дaвa пpимep c тoзи изнoc, чpeз ĸoйтo тpябвa дa ce пoтвъpди нaпycĸaнeтo нa винoтo oт EC. Caмo тoй cтpyвa oĸoлo 75 eвpo.

Зaтpyднeния възниĸвaт и oĸoлo пpeнoca нa винoтo. Дъpвeнитe ĸacи, c ĸoитo ce cлyчвa тoвa, тpябвa дa ce пpoвepявaт зa cъoтвeтcтвиe cъc cтaндapтитe нa EC зa бopбa c вpeдитeлитe. Mнoгo oт тяx нe oтгoвapят нa изиcĸвaниятa и зaтoвa peдицa ĸoмпaнии ce oĸaзвa, чe тpябвa дa oтдeлят дoпълнитeлни cpeдcтвa пo тoвa пepo.

Heoбxoдими ca и мнoгo пo-пoдpoбни тъpгoвcĸи фaĸтypи, a oт юли щe ce изиcĸвa дoпълнитeлнa peгyлaтopнa фopмa – зaмecтитeл нa пpocлoвyтия фopмyляp VІ-1.

Cлeд ĸaтo пpeceчe Лaмaншa, винoтo ce нyждae oт дpyг cepтифиĸaт, зa дa дeĸлapиpa пpиcтигaнeтo cи пpeд бpитaнcĸитe митничecĸи влacти. Cпopeд Лaмбep тoвa щe cтpyвa дoпълнитeлни 70 бpитaнcĸи лиpи, плюc мeceчнa тaĸca oт 157 пayндa зa дocтъп дo cилнo бюpoĸpaтичнaтa митничecĸa cиcтeмa СНІЕF.

Tъpгoвeцът пpoгнoзиpa 30-50% yвeличeниe нa тpaнcпopтнитe цeни. Pичapд Бъpнeт, диpeĸтop нa Acoциaциятa зa пътни пpeвoзи, ĸaзa, чe тaзи oцeнĸa „мoжe дopи дa e ĸoнcepвaтивнa“.

Милиони европейци искат да останат във Великобритания, следването става много по-скъпо

Милиони европейци искат да останат във Великобритания, следването става много по-скъпо

И след Брекзита милиони граждани на ЕС искат да останат да живеят във Великобритания.

Подадени са вече близо 5 милиона молби.

Същевременно следването в британски университети става много по-скъпо.

4,9 милиона искания за право на пребиваване са внесени от граждани на ЕС в британското вътрешно министерство. От тях 4,4 милиона вече са одобрени, отхвърлените са 34 000. След окончателното излизане на Великобритания от ЕС в края на миналата година, свободата на придвижване отпадна и гражданите на ЕС вече не могат да живеят и работят във Великобритания без удостоверение за право на пребиваване.

Тези, които са се намирали на територията на Великобритания и преди 31 декември 2020, имат време да внесат заявките с искане за право на пребиваване до 30 юни 2021. За тях ще важат същите права, каквито са имали и преди Брекзита. А удостоверението вече ще бъде само дигитално. Както заяви британският държавен секретар по вътрешните работи Кевин Фостър, “хартиените документи са невероятно несигурни и могат лесно да бъдат фалшифицирани”.

Какво важи за студентите?

След Брекзит много от европейските студенти във Великобритания се сблъскват с нови проблеми. Основното препятствие и за тях е разрешението за престой. Студентите от държавите членки на ЕС могат при определени предпоставки да посещават и без виза лекциите в някой британски университет – но максимално за шест месеца. За повече е нужна виза. А тя може да се вземе при следните условия: ако се докаже получено място в някой от признатите от правителството курсове, достатъчно средства за поемане на издръжката и на студентските такси, както и владеенето на говорим и писмен английски. Валидността на визата е до пет години и струва до 536 евро.

Следва обаче второто, по-голямо препятствие: финансовото. Германското икономическо издание “Виртшафтсвохе” припомня в тази връзка, че преди Брекзит европейците ползваха облекчения по две линии. Първо: разходите за семестъра в чужбина на участниците в програмата “Еразъм” (от която Великобритания излезе с излизането си от ЕС) бяха поемани изцяло, но скоро това ще приключи – финалният срок на програмата за Великобритания е 31 март 2023, информират от Германската служба за академичен обмен DAAD. И второ: младите европейци, записали цялостно следване във Великобритания, бяха третирани като британци, от тях се изискваше да платят само т.нар. такса “home fee” (намалена студентска такса), възлизаща на 10 400 евро за бакалавърска степен.

Става много по-скъпо

С началото на учебната 2021/2022 година обаче в много британски висши учебни заведения влизат в сила пълните такси – например 24 000 евро годишно за предпочитания от много граждани на ЕС университет в Единбург и 35 000 евро за една година в реномирания Оксфордски университет.

Британските университети отсега се оплакват от очаквания отлив на много студенти от континентална Европа, тъй като академичният обмен отпада, а поради пандемията се прогнозира отлив с 47 процента. Очертаващите се загуби за сектора на висшето образование са почти 2,8 милиарда евро. А ако в бъдеще заради високите такси броят на европейските студенти намалее още повече, ще се стигне до трайни щети за британските университети.

Брекзит мести 2 500 финансови работни места и 170 млрд. евро във Франция

Брекзит мести 2 500 финансови работни места и 170 млрд. евро във Франция

Управителят на Централната банка на Франция заяви, че оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз е довело до преместване на почти 2500 финансови работни места и “най-малко 170 млрд. евро активи” във Франция, съобщава “Гардиън”.

Лондон остава най-важният финансов център на континента, но Амстердам, Дъблин, Франкфурт и Париж се опитват да привлекаткомпании, които искат да останат активни в еврозоната от 19 държави.

Пандемията на коронавируса направи още по-важно стимулирането на бизнес активността, предвид тежките икономически ефекти. “Въпреки пандемията, почти 2500 работни места вече са прехвърлени и около 50 британски организации са разрешили преместването на активи в размер на най-малко 170 млрд. евро (150 млрд. паунда) във Франция в края на 2020 г.”, коментира гуверньорът на банката Франсоа Вилероа дьо Галхау.

“Очакват се други премествания, които трябва да се увеличат през тази година. По-специално Брекзит принуди Европа да развие своята финансова автономия“, коментира той.

ЕС ще позволи на клиринговите къщи в Лондон да работят на целия континент в продължение на 18 месеца, тъй като съюзът няма собствени институции, които могат да се сравняват. След изтичането на този срок обаче финансовите транзакции в евро на теория ще трябва да бъдат уредени в рамките на ЕС.

В допълнение, “истинският” финансов съюз “трябва да ни позволи по-добре да мобилизираме спестявания“. Той настоява, че възможността, предоставена от Брекзит, се използва за създаване на функционален “съюз на капиталовите пазари” в ЕС.

Борис Джонсън призна през декември, че сделката за Брекзит с ЕС “не стига толкова далеч, колкото бихме искали“, като позволява достъп до пазарите на ЕС за финансови услуги, въпреки че по-късно финансовият министър на Обединеното кралство Риши Сунак представи перспективата за подобрен достъп.

Обединеното кралство окончателно напусна ЕС

Обединеното кралство окончателно напусна ЕС
Обединеното кралство напусна Европейски съюз, обръщайки гръб на 48-годишни бурни отношения с европейския проект в името на несигурно бъдеще след Брекзит, осъществявайки най-значимата геополитическа промяна след загубата на империята, предаде Ройтерс.
“Нашата свобода е в ръцете ни и ние сме тези, които трябва да извлечем най-доброто от това”, каза британският премиер Борис Джонсън в послание по повод Нова година.

Вече изтече т.нар. “преходен период” за Брекзит и влезе в сила търговското споразумение за отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз.

Джонсън приветства  този невероятен, по думите му, момент – излизането на Обединеното кралство от единния европейски пазар. Той увери, че неговата страна ще бъде отворена, щедра и обърната навън.

Краят на сагата Брекзит вече е факт с изтичането на преходния период и влизането в сила на споразумение за бъдещите отношения между Обединеното кралство и Европейския съюз.

Четири години и половина след референдума, на който 52 процента от британците гласуваха за напускане на ЕС, разводът вече е официален и окончателен.
Обединеното кралство, което напусна официално ЕС на 31 януари 2020 г., спира от днес да прилага европейските правила, напуска единния пазар, митническия съюз и други институции като студентската обменна програма “Еразъм”, но запазва достъпа си до пазар с 450 милиона потребители, отбелязва Асошиейтед прес.
Сделката, която беше сключена преди края на 2020 година, предвижда да няма мита и квоти в двустранната търговия.
Документът от над 1000 страници трябва да бъде ратифициран от Европейския парламент, като се очаква това да стане  през март. Дотогава Европейската комисия предвижда нейни разпоредби да се прилагат временно.
Излизането на Великобритания от най-големия търговски блок в света означава връщане към митнически формалности на границата и с Европа.
През първите часове след влизането в сила на споразуменето за напускане, потокът от товари през терминала на Евротунела във френския град Кале вървеше изключително гладко, информира  Ройтерс. На британските пристанища ще въведат ускорена процедура за обработка на камиони, превозващи бързоразвалящи се продукти.
В момента, в който Великобритания окончателно излезе от общността, първият министър на Шотландия Никола Стърджън заяви, че Шотландия скоро ще се върне в Европейския съюз.
На страницата си в Туитър тя призова Европа, “да не гаси светлината за Шотландия”.

Въпреки сделката Брекзит беше и си остава празна опаковка

Въпреки сделката Брекзит беше и си остава празна опаковка

Британският премиер и главният преговарящ на ЕС очевидно обичат драматизма, стремейки се да докажат на междувременно силно изнервената публика, особено във Великобритания, че до последно са се борили за прокарването на собствените интереси.

Сделката, договорена непосредствено преди Бъдни вечер, можеше да бъде сключена и преди шест или седем месеца.

С изключение на няколко дребни промени във връзка с риболовните квоти, тя отговаря на това, което ЕС предложи на Великобритания още през лятото.

С комбинация от дързост и наивен популизъм сега британският премиер Борис Джонсън представя на сънародниците си споразумението като голям успех.

Всички обещания от предизборната кампания през 2016-а са изпълнени, твърди той. Но това не е точно така. Споразумението е класически компромис, подобно на всички търговски споразумения. Нито една разпоредба не е по-добра от това, което Великобритания имаше като членка на ЕС. Всеобхватното споразумение, което сега може да влезе в сила, е един свит вътрешен пазар, подготвен за по-нататъшното разделение на двете страни в бъдеще. От защитата на климата, през науката, чак до транспорта и борбата срещу тероризма се предвижда сътрудничеството да продължи.

Жертвите на неонационализма

Сред губещите от Брекзит например определено са британските студенти, които вече няма да могат да участват в програмата „Еразъм“ на ЕС, за която британското правителство твърдеше, че му излизала твърде скъпо. За студентите от континента пък ще стане по-трудно да учат в скъпите британски университети. А това ще струва на британското общество повече, отколкото разходите по участието в „Еразъм“.

Тази смислена програма, подобно на много други, бе пожертвана на олтара на твърдоглавия неонационализъм на поддръжниците на Брекзит. Опитният популист Борис Джонсън разигра картата на суверенитета, за да срещне отклик у британците. Той твърди, че Великобритания си е възвърнала контрола, който била предала на Брюксел. А всъщност нито една от държавите членки не е под управлението на някаква дифузна окупационна сила от далечен Брюксел – всички участват при приемането на законите. И всички се подчиняват по един и същи начин на съдебните решения. Никой не е бил принуждаван да става член.

Изкривената представа за суверенитета

Сега Джонсън говори дори за това, че неговата Великобритания наскоро е станала независима. Независима от кого? Премиерът и неговите Брекзит-съмишленици очевидно влагат в това понятие съдържанието от преди две столетия, когато британските кораби са владеели моретата в рамките на почти безкрайната империя. Днес всяка държава, която участва в световната търговия и поддържа международни отношения, трябва да се откаже от малки части от своя суверенитет, за да може да се възползва от предимствата на сътрудничеството. Членството в Световната търговска организация, в ООН, в НАТО, както и в ЕС е свързано с малки или по-големи задължения и права. Но никой не трябва заради това да се отказва от независимостта и държавността.

В същата насока както привържениците на Брекзит действат и популистите от Полша или Унгария, които също се чувстват под опеката на ЕС, чувстват се завладяни или подчинени, при положение, че доброволно членуват в организацията.

Насред пандемията, която за втори път тежко засяга Великобритания, Борис Джонсън трябваше да забележи, че има нещо по-важно от преследването на националистически фантазии. Обвързаностите са твърде големи. Затварянето на тунела под Ламанша само за два дни му показа колко уязвима е Великобритания. И вероятно това е накарало Лондон да стане по-сговорчив, а споразумението – възможно. Британската икономика, която и така е затормозена, едва ли би могла да се справи с рязкото излизане от европейския вътрешен пазар в свят, в който важат правилата на Световната търговска организация.

Само празни приказки

Преди година след същинския Брекзит, т.е. след юридическия край на членството в ЕС, Борис Джонсън казваше, че сега оковите на ЕС ще бъдат разкъсани и ще бъдат сключени изгодни търговски договори по цялото земно кълбо. Какво излезе от това? Нищо. С другите големи търговски партньори като САЩ и Китай няма дори проект за споразумение. Има подписани договори с Япония и със Сингапур, но те са почти идентични с договореностите, които и ЕС поддържа с тях. Британците просто са ги копирали. А и стокообменът с тези две страни възлиза само на няколко процента от общия търговски обем.

Под черта: Брекзит беше и си остава празна опаковка. С ЕС на британците щеше да им е по-добре. Както и без популиста Борис Джонсън.

“Дойче веле”