Венелин Русанов: Искам да живея в държава, в която определяща е силата на правото, а не обратното

      Публикувано на понеделник, 11 януари , 2021      321 Прегледа     
Венелин Русанов: Искам да живея в държава, в която определяща е силата на правото, а не обратното

  • България

Българите в Лондон | Лондон Днес | Забелязано в Лондон

Името му е Венелин Русанов. Ерудиран и млад човек, който работи в сферата на енергетиката.

Това лято Венелин е бил на площада. Защото иска да живее в една по-добра България. 






Ето и цялото интервю:

Какво те накара да излезеш това лято на площада? 

В момента, в който прокуратурата влезе в Президентството, се ангажирах активно с гражданска позиция. Преди това съм бил по-скоро наблюдател. Причините да изляза на площада са много. Осъзнавам поквареността на системата, безбройните нередности по отношение на корумпираността. Искам да живея в държава, в която има върховенство на закона и определящото е силата на правото, не обратното. Искам да има високоморални представители на политическата и съдебната власт у нас, защото без тях не може да се говори за никакво развитие.

Виждаш ли такива? 

Това тук липсва и то в космически размери. Случвало се е вече няколко пъти да си мисля, че сме стигнали нулевата кота и от там нататък би трябвало да има положителна тенденция. Изумявам се до каква степен могат да деградират устоите на една демокрация. Фасадна демокрация.

Родолюбив съм, но не в лошия патриотичен смисъл. Имам страшно много приятели в България са затруднени в това да пребивават на най-базисната стъпка в пирамидата на Маслоу. 

Стъпили сме на земята, в която по много причини няма стремеж към благото на общността, а към някакво самостоятелно спасяване. Всеки оцелява сам за себе си, понякога на цената на морални отстъпки. Едната причина за това е може би крайната бедност, ниския стандарт на живот. При липса на определено самосъзнание това води до оскотяване, за което са присъщи първичност, самобитност, инстинкт за оцеляване.

Атрибутите на едно демократично общество, каквито са свободата на словото, толерантността към различните, това силният да помага на слабия, не са на дневен ред. Не сме дорасли дотам. И то не защото нямаме потенциал и капацитет за това. Тези, които ръководят държавата, някак си деградират целокупния ни потенциал.

Кого обслужва това?

Когато човек няма морални ориентири, коректив, той е подвластен на низки страсти – алчност, лъжа, манипулация. Тук е много лесно. Тези механизми са изработени от столетия. Това обслужва властимащите – политическата класа и икономическите среди, с които е обвързана. Моделът е сбъркан. Политиката трябва да е функция на бизнеса. В България е обратното.

Спомена морални ориентири. Много неморални неща обаче видяхме през 2020 г. Едни от тях бяха скандалните записи с гласа на премиера и грозните думи по адрес на Цвета Караянчева…

Изказвания с такова съдържание, от този характер и то от тази висока трибуна са функция на упадъка на демократичното общество у нас, а и не само. Борисов е събирателен образ на немалка част от обществото ни, за съжаление. Характерно е за един герой на Алеко Константинов.

Мисля, че в една такава ситуация правилният избор е само един – човек да защити достойнството си. Ако някой мисли, че това се случи, нека си го мисли.

Един от феномените бяха обиколките с джипа на премиера. Как си ги обясняваш?

Обиколките с джипката са конструктивен пиар ход. Борисов е приел този формат, защото някой му е казал, че това е най-правилното нещо. Но е недопустимо, защото на върха на изпълнителното власт хората трябва да са преди всичко отговорни, да има прозрачност пред обществото. Това е бягство – от отговорност, държавническо и ръководно поведение. При здравна, икономическа и каквато се сетите криза премиерът трябва да е стожер – да е сред народа, медиите. Да е отчетен, прозрачен. Да води конструктивни политики. За мен това е криене.

Грозно е нивото, до което е сведено всичко. Наред с джипката, има много други нелепи ситуации. Като тази с директора на “Пирогов” и здравния министър. В момент, в който системата е поставена на колене, тези хора инспектират качеството на асфалтовата покривка.

Каква беше енергията на площада това лято? 

На площада бях месеци наред и от първо лице наблюдавах това, което се случваше. То беше прекрасно за гражданското общество в България, което все още е в пелени. Но винаги трябва да се започне отнякъде. Видях много хора, които бяха обединени и изпълниха със съдържание надписа над бившето вече Народно събрание. Протестът беше надпартиен, надетносен, надпрофесионален. Имаше много ерудирани и висококвалифицирани хора, обединени първо от безобразията през последните няколко месеца и дори година в политическия и икономическия ни живот и второ от това, че повечето не искат да живеят по този начин. Искат кардинална промяна.

Беше като един малък Ренесанс за гражданското общество – моментът, в който преодолееш страха и започнеш да отстояваш вече морални категории. Тук вече не сме на дъното на пирамидата на Маслоу. Това беше хубавото през 2020 г. Не мога да се сетя за друго за съжаление.

Енергията на площада обаче някак намаля. Защо?

В момента има група хора, които непримиримо продължават да измиват очите на цяла България. Застъпвам се зад исканията на протеста, които са за върховенство на закона. Има политически нюанси и оттенъци, някои личности, с които не се припокривам.

На 1 ноември имаше факелно шествие и събиране пред Националната библиотека. След това традиционно бяхме на фонтана пред Президентството. Тогава Отровното трио обяви, че се отказва. 

Почувствах се предаден, въпреки че се аргументираха. След като емоциите отшумяха, обективно прецених нещата така: Единият им аргумент беше коронавируса и факта, че ситуацията се задълбочи. Цяло лято имаше вирус и пандемия, но казваха, че не се страхуват. Но добре, приемам. Нещата наистина се усложниха. От трибуната те казваха, че ще е така до оставката – непримиримост, последователност, благодариха ни, че продължаваме, че не спираме. И в един момент те спряха. Била се изгубила ефективността на този подход. Трябвало да се съберат хора, които да гарантират прозрачността на изборите. Това е прекрасно, но не разбирам защо протестът трябва да спира. Не съм против тези трима души да използват политическа партия, за да упражняват контрол и да работят в интерес на народа. Още чакам. Някои хора се опасяват да не се покварят очакванията за пореден път.

Каква е ролята на младите хора в целия този процес?

Огромна, колосална. Енергията, моралните им ценности са двигателят на всяко едно общество. С възрастта човек става апатичен, безразличен, обезверява се, спира да се бори за гражданските си позиции. Младите не са изгубили това. В тях е зарядът. Те не са обременени от предходния обществен строй.



Интервю на Джесика Вълчева

Етикети:
Категория България | 2021/01/11 последна редакция в 12:11 PM
Източник : Фрогнюз | Снимка : Google
322 Прегледа
Коментари Добави Коментар



БГ Медия - Медия за Българите в Лондон

Подобни публикации

Редакционният екип на  БГ Вестник Лондон би искал да предостави на всички свои читатели от Лондон и целия свят възможността да участват активно в развитието на сайта! Ако си видял нещо интересно, забавно, скандално - просто нещо, което си заслужава да видят повече хора. Снимай го и го сподели в БГ Вестник Лондон заедно с кратък текст.

Имате информация, която искате да достигне до нашите читатели?

Изпрати статия

Спонсорирани връзки

Реклама